Минало - нима?!

Заглавие: Минало - нима?! Пет Ное 09, 2007 4:40 pm

Амилия нервно си игреше с един кичур от косата си. Слънцето отдавна беше залязло и вече беше тъмно. Не че я плашеше тъмнината, напротив, просто не обичаше да чака. Това я подлудяваше.
- Мислеше си, че няма да дойда? - зад нея се чу глас.
Без да се обърща тя пусна косата си и сложи заплашително ръце на кръста си.
- Напротив, знаех, че ще дойдеш, но че ще се направиш на интересен като закъснееш! - тя съвсем не беше в настроение. - Сега ми кажи защо въобще под дяволите ме извика тук?!
Зад сенките на едно дърво изникна висока фигура на мъж. Той беше облечен целия в черно и носеше черна качулка, която скриваше лицето му. Той се приближи со нея и понечи да постави ръка на рамото й, но усети хладината, която като че ли бликаше от нея.
- Просто да те видя... Не съм те виждал от както ... - той не довърши видял заплашителния огън в очите й, когато тя се обърна.
- Много добре тогава, ще си тръгвам... вече ме видя. - Амилия хладно докосна устните си с връхчетата на пръстите си и постави ръката на сърцето си. Ритуалът, който подчинените вампири правеха щом отдаваха почит на водачите на клана си.
- Хайде, хайде какви са тези фамилиарности? - мъжът пристъпи към нея. - Мисля, че преди бяхме сгодени?!
Тя се изсмя късо и хладно. Отдавна беше спряла да изпитва каквито и да е чувства към този глупак. А сега той беше решил, че тя ще падне в краката му щом я повика.
- Аз съм доста злопаметна! - Амилия показа издължените си кучешки зъби, при злобната усмивка, с която го удостои.
- Аз пък не съм! - в гласът му се усещаше чувство на смут.
Амилия сложи качулката си и се обърна. През рамо подвикна:
- Сбогом, Рейст. Не ме викай повече за глупости.
Амилия съвсем не искаше да си припомня изминалите години, през които беше част от обществото на вампирите. Сега живееше сама, което й доставяше много повече удоволствие, от колкото всеки ден да е сред едни и същи хора... А сега този Рейстлин се връщаше като призрак от миналото, което тя бше загърбила...

Заглавие: Re: Минало - нима?! Пет Ное 09, 2007 5:15 pm

Тръпки полазиха по гърба на момичето. Вече беше почти полунощ ... а тя беше сама при това на Гробището... Във всички други случаи всяка една девойка бе се уплашила, но не и Амилия. Тя често идваше тук да размишлява, когато не можеше да заспи. Пълнолунието малко я притесняваше, защото точно тогава върколаците се трансформираха и имаше шанс да влезе в битка с някой от тях... Не че мразеше върколаците ... но те явно я мразеха и винаги нападаха първи...
- Я виж кой е тук! - някакъв ехиден глас се чу зад близката надгробна плоча.
Амилия предупредително спусна остриетата си и скочи от дървото, на което стоеше. Очите й станаха червени и тя бързо откри този, който я беше заговорил... Всъщност бяха тези... Дузина зомбита я бяха заобиколили и я гледаха доволни. Явно си мислеха, че тази вечер ще ядът прясно месо.
- Вашият билет за ада. - отвърна хладно Амилия и показа предупредително зъбите си.
Зомбитата се захилиха злобно. Та нали тя беше една, а те може би над 12-13. Дали имаше шанс? Едва ли...
- Мисля, че ние сме твоят билет за ада, вампирче! - една жена пристъпи напред. В празните кухини, където трябваше да бъсат очите й се виждаха зловещи жълти пламъчета. - Трябва да се научиш, с мъртъвците шега не бива...
Амилия само изсумтя подигравателно. И зае защитна позиция. Зомбитата се озъбиха и тръгнаха заплашително към нея. Тъй като вървяха бавно тя прецени, че ще има време да се справи с тях. Един скок й беше достатъчен да се озове до най-близкото от тяй и да забие лъскавите си остриета в гниещото му тяло. То й се ухили зловещо и вместо да се разпадне както правеха зомбитата при подобен удар извади с лекота острието и отхвърли Амилия със страшна сила, при която тя се блъсна в дървото. Не успя да загуби съзнание, но ударът беше много силен и за секунда тя остана зашеметена. Изправи се бавно. Едва се държеше на краката си. Когато отвори очите си видя, че зомбитата вече са обръзували непробиваем кръг около нея и след секунди ще достигнат до нея. Тази мисъл я уплаши. Ами ако всички бяха като това зомби - не ги убеваше сребро и не се разпадаха толкова лесно? Тя потръпна. Не искаше да отстъпва, но трябваше. С един подскок тя се озова на дървото.
- Ще слезеш ли, красавице или ние да се качим? - попита злобно едно зомби, което започна да се катери по кората на дървото.
Амилия застина като онемяла и за миг й се искаше да скочи долу и да нареже всички на парченца. Но здравият й разум я предупреди да не рискува и без много да се бави тя се трансформира в прилеп. От долу зомбитата наддадоха ядосани крясъци. Вампирката прелетя нарочна над тях и бързо се устреми извън гробището...

Заглавие: Re: Минало - нима?! Пет Ное 09, 2007 9:48 pm

Но вместо да излезе от гробището тя се устреми към мястото, където беше срещата й с Рейст. Тук беше сигурна, че зомбитата няма да я намерят - гробницата на няколко вампири беше тук и Амилия лесно би могла да се защитава като ги призове обратно.
Тя кацна на калната земя и бързо се трансформира в нормалната си форма. Заваля ситен дъждец. Никъде не се чуваше никакъв звук освен тихият пукот на някои листа. Вампирката седеше и размишляваше. Каква беше тази нова лудост, която се случваше тук?! Трябваше да разбере. Ако тези същества плъзнеха в града щяха да наранят доста жители. При тази мисъл Амилия потрепна. Устреми поглед в малките светлини, които мъждукаха наблизо и се намуси. Нямаше да го позволи. Трябваше да ги спре, каквото и да й костваше това. Тя бавно се обърна на север и коленичи. Извади медальона, който винаги носеше със себе си, меча си и една кърпа. Постави меча с острието на север, и разстла кърпата. Сред това без много да му мисли се ухапа за китката. Тъмна червена струйка се спусна по бледата кожа и закапа по кърпата. Амилия стисна очи и бързо сложи ръка на нараненото място. Скъса едно парцалче от перелината си и го завърза здраво около раната от два зъба. После без да му мисли много с пръст изрисува няколко знака по бялата платно и произнесе няколко магически думи. Изведнъж кръвта засия в синьо - сигурен знак, че Амилия скоро ще постигне целта си. Вампирката доволна затвори очи и вдигна меча си. Взе и кърпата и я овъртя около острието. Със ситни и предпазливи крачки се запъти към гробницата на вампирите. Поклони се леко и докосна с пръсти устните си, а после и сърцето си.
- Имам нужда от подслон! - каза тя тихо и вратите на гробницата се отвориха. Тя влезе и постави меча на скришно място. Огледа за секунда красивите саркофази и бързо излезе. Студеният вятър примесен със ситни капки дъжд я блъсна в лицето. Но вместо да се намръщи тя доволна изледа, видимия единствено за нея, червен купол който покриваше цялото гробище. Ритуалът й беше успял!
- Сега да видим как ще излизете, гадини проклети! - Амилия тържествено се подпря на една надгробна плоча.
Сега вече никой не можеше да влезе, да влезе може би, но да излезе със сигурност не.
Дъждът не спираше и като че ли се усилваше. Вампирката погледна звездите и установи, че часът е 1. До първи петли оставаха няколко часа, през които тя щеше да стои тек сама и да се опитва да спаси горкия град...
Изведнъж Амилия улови леко раздвижване наблизо. Бързо зае отбранителна поза и застрашително паказа кучешките си заби... Тогава от тъмнината се появи ...

Маг Брой мнения : 10 Age : 32 Registration date : 08.11.2007

След като изпълни ритуала в планината , Клемент позволи на коня си да почини половин час , след което започна да се спуска към градчето.Всъщност не то бе целта му , а гробището , което се намираше до него. Спускането не отне дълго. Сякаш жребецът , който яздеше не бе кон а планински козел. След като слезе от планината измина за още половин час в галоп пътя оставащ до гробището. Като видя пред него напуканите плочи и изсъхнали дървета , Хайма слезе от коня си. Нареди на животното да го чака тук , докато не го повика , и продължи пеша. Навлизайки сред плочите той внезапно спря разсшири бледите си ноздри , вдиша дълбоко и прошепна :
- Къде сте? - в отговор на въпроса му от тъмнината се отделиха две сенки. Два разложени трупа.
- Г - господарю ! Провалихме се! - извикаха те с мъртвешките си гласове. Ако не знаеше , че мъртъвците не могат да се страхуват , Хайма би се заклел , че в гласовете им долавя страх. Той се усмихна меко и просъска :
- Не сте я убили нали!? Исках я жива!
- Не господарю , но когато бяхме на път да я заловим тя избяга. А сега някаква странна магия ни пречи да напуснем това място и да продължим търсенето. - Клемент погледна двете същества , които се свиха под погледа на безчувствените му очи. Той ги гледа така може би за около минута след което им обърна гръб и започна да се отдалечава :
- Не мърдайте от гробището в никакъв случай! Кажете и на останалите. Ако нарушите заповедта ми ще ви върна в Бездната! - след като изрече тези думи магът навлезе сред редките храсталаци и напусна района на гробището.
" Зная за тази магия , усетих я веднага когато съзрях онова място - "последният дом на мъртъвците" Надуших НЕЙНАТА магия във въздуха. Добре силата й е нараснала , но същевременно се страхува от слугите ми. И ги е задържала... Хитро! Но не задържа мен , а аз ще я намеря. Знам точно къде е. В онази гробница. Ха! Та къде иначе един вампир може да се почувства в безопасност ?" - докато тези мисли минаваха през ума му , Хайма наближи гробницата Видя я и ако някога бе изпитвал някакви чувства , сега би почувствал страх. И почит може би. Но не сега той долови единствено неясно , почти незабележимо раздвижване в сенките. Той се усмихна , и бавно извади меча си. Застана спокойно и се провикна - студеният му глас отекна в нощта :
- Хайде Амилия , покажи се. Не ме карай да те убия! За момента искам само да поговорим.

Заглавие: Re: Минало - нима?! Съб Ное 10, 2007 2:58 pm

Вампирката стоеше и мислеше. Щом този знаеше името й значи имаше някаква причина да дойде. Може би той беше изпратил изгнилите зомбита да я сплашат?! Очите й засветиха в кърваво червено. Тя мразеше някой да й заповява, още по-малко да я заплашва.
- Ако толкова държиш да си поговорим, защо не се покажеш ти?! - изсъска тя и се прикри по-добре зад едно дърво.
Не последва никакъв отговор. Амилия се огледа около себе си. Навсякъде цареше мрак и тишина. Сърцето й лудо заби в гърдите. Тя се страхуваше. При това с право. Не знаеше какво може да излезе от тези сенки. По гласа беше познала, че е мъж, но нищо повече. А ако предположенията й бяха верни то той командваше пасмината изгнили трупове, което значеше, че е много силен.
Вампирката потрепна и се вгледа още по-напрегнато в сенките пред себе си. Никакво движение. Изведнъж усети леко раздвижване на няколко крачки от нея. Не й остана време да реагира, защото до гърлото й се допря студена стомана. За миг всичко в нея спря. Това ли беше краят?! Ако нямаше толкова силна воля, Амилия би затворила очи и би зачакала съдбата си. Но тъй като тя вярваше, че всеки сам е господар на себе си и сам взима решенията, вампирката настъпна силно мъжът, който стоеше зад нея и го удари с лакът в корема. Това явно го изненада, защото той отстъпи една крачка назад. Амилия само това и чакаше, направи салто настрани и се озова на открито. Луната се беше показала зад облаците и позволяваше на вампирката да вижда идеално всеки, който се опита да се приближи до нея.
- Само това ли можеш? Да дебнеш? - каза тя ядосана и очите й просветнаха в червено. Дъхът й излизаше на пресекулки, а сетивата й бяха изострени до крайност...

Маг Брой мнения : 10 Age : 32 Registration date : 08.11.2007

" Глупачка , ако исках да я убивам , вече щеше да е мъртва! Но тя не го осъзнава ! Дори се осмели да се съпротивлява! Май ще трябва да й покажа на какво съм способен. Трябва да усмири гнева си. За да говоря с нея трябва да има ясен ум ,а гневът я е заслепил. Късметлийка аз не мога да изпитвам гняв , или състрадание. Защо ли? Защото чувствата те разконцентрират , замъгляват ума ти."
- Амилия , хайде!Не бъди глупава , ако исках да те убия вече щеше да си мъртва. Хайде да влезем в гробницата и да поговорим... И да искаш да ме видиш? Ето ме. - Хайма вдигна дясната си ръка и оклу него забушуваха пламъци. Пламъци, които го осветяваха целия.
- Амилия ? Ето хвърлям меча си - каза той и изрита черното острие надалеч. - Сега нека поговорим

Заглавие: Re: Минало - нима?! Съб Ное 10, 2007 3:32 pm

Вампирката повдигна учудено едната си вежда. Не беше очаквала подобен развой на събитията.
"Интересно защо си мисли, че досега щеше да ме е убил ако искаше" - си помисли недоволно тя и се смръщи. " Но щом иска да поговорим ще говорим". Амилия съзнаваше, че привидното му примирие може да е само капан, за да я залови. Но тя обичаше предизвикателствата. Очите й просветнаха заплашително само още веднъж и тя прибра остриетата си.
- Добре, щом искаш да си говорим... - тя се приближи към черния меч. Вдигна го и го огледа с интерес. - Прекрасно острие. - вампирката го докосна и се приближи към мъжа. - Ето. - каза тя и подаде меча на собственика му. - Надявам се, че няма да предадеш доверието, което ти оказвам. - Амилия се усмихна дяволито и тръгна към гробницата.
Той я последва. Тя вървеше д увурени крачки прехвърляйки в ума си всички възможни причини, заради които този човек така настоятелно искаше да говори с нея. Не можеше да открие нито една.
Дъждът не беше спирал. Дрехите на вампирката бяха мокри, но това не й правеше впечатление. Щом стигнаха до гробницата тя докосна с пръсти устните и сърцето си и промлъви:
- Имам нужда от подслон!
Вратите на гробницата се отвориха. Лунните лъчи се плъзнаха по пода и осветиха вътрешността - няколко саркофага и различни статуи бяха единствените предмети в това място.
- Заповядай! - Амилия влезе и изчака мъжът да я последва.
- Радвам се,ч е се съгласи да поговорим! - гласът му беше студен.
Вампирката се усмихна и щракна с пръсти. Няколко факли по стените се разпалиха, а в центъра на помещението, точно между два саркофага, от една статуя заизлизаха огнени езици.
- И аз знам няколко трика... - момичето се приближи до вратата и я затвори. - Сега, да се върнем на въпроса - защо искаш да говориш с мен, от къде ме познаваш и за какво под дяволите бяха всички тези зомбита?! ...

Маг Брой мнения : 10 Age : 32 Registration date : 08.11.2007

" Най - сетне се вразуми"- помисли магът. Вампирката се приближи до него и върна меча му. Не много умен ход , но нямаше значение - беше й обещал да не я напада. След като взе меча си , Хайма я последва към гробницата. Тя се спря пред портите и промълви "Трябва ми подслон" Вратите на гробницата се отвориха и те влязоха вътре.
Лунната светлина освети за момент вътрешността й - няколко саркофага и статуи. Амилия щракна с пръсти и няколко факли се запалиха. След това Тя затвори врата и го запита :
- Сега, да се върнем на въпроса - защо искаш да говориш с мен, от къде ме познаваш и за какво под дяволите бяха всички тези зомбита?! ... - щеше да се наложи да й обясни всичко... Или поне всичко.
- Клемент Хайма на твоите услуги. Аз съм черен маг , а като член на ордена на черните магове си имам начини да разбера къде се намираш. Лесно научих името ти - който може да разговаря с вятъра знае всичко. А за теб самата и подвизите ти чух , още когато бях на обучение. А зомбитата ? Да те са мой слуги. Но нямаше да те убият , те имаха заповед само да те задържат докато пристигна. Сега на въпроса - моят орден планира да нападне един от родовете ви . Мисля , че един от онези , на които имаш да отмъщаваш. И понеже ти си вампир , можеш да ни помогнеш. Този ваш род е откраднал от нас древна реликва и ние си я искаме. Ако ни помогнеш да намерим човека у когото е тя ще ти бъде предложено място в ордена. А ако не си съгласна - просто ще си тръгна , няма да те притеснявам повече. Но обмисли добре предложението ми. Защото това е първият ход от една голяма партия шах.

Заглавие: Re: Минало - нима?! Съб Ное 10, 2007 4:56 pm

- Клемент Хайма ... - очите на вампирката го огледаха безстрастно. - Приятно ми е. - тя подаде ръката си. Той отвърна на жеста повече от фамилиарност, от колкото от желание. Тя потрепна от доксоването на ръката му - толкова студена и излъчваща нещо смразяващо. Въпреки, че бе дете на тъмнината, Амилия не обичаше студенината и бързо пусна ръката на Хайма.
" Това ми трябваше - безчувствен черен маг да ме моли за помощ!" - тя се облегна на един саркофаг.
- Нали съзнаваш, че ако приема предложението те се превръщам в предателка на собствения си род?! - очите й отново светнаха в червено.
- Както ти казах, ако не си съгласна ще си тръгна! - Клемент повтори последните си думи.
Амилия се усмихна замислено. Знаеше за кой род става въпрос - тези, които бяха убили семейството й и се опитаха да убият и нея. Ставаше за рода на Варл. Стар и могъщ род - с много последователи. Вампирката съвсем ясно знаеше колко силни и безпощадни са, та нали сега те притежаваха властта над всички вампири. Над всички освен нея. Тя беше останала аутсайдер.
Лицето й остана непроницаемо и бледо. Очите й се рееха в пространството уж безцелно. Но тя съвсем спокойно и хладнокръвно обмисляше предложението - ако приемеше най-накрая щеше да си отмъсти подобаващо за родителите си. Сега вече щяха да почиват в мир. Амилия доксна с пръсти саркофазите - тук лежаха те - нито мъртви, нито живи, на границата.
- И какви привилегии получавам ако стана член на вашия орден?! - тя беше любопитна, но опипваше и почвата. Трябваше да бъде съвсем наясно с какво се захваща. Все пак черните магьосници не бяха шега работа...

Маг Брой мнения : 10 Age : 32 Registration date : 08.11.2007

- Какви привилегии получаваш? Освен , още повече знания за магията и възможността да правиш каквото си искаш , не получаваш нищо друго. Но по - важното , е че се обвързваш до живот с ордена. Историята помни магьосник умрял на 839 години. Той цял живот останал верен на ордена. Но ако ти , аз , или някой друг наруши клетвата положена пред ордена , ще го сполети нещо по - страшно от смъртта. Сега след като се съгласи да помогнеш - респективно да станеш мой спътник - последвай ме. Трябва да отидем до града. На коня си имам още едно черно наметало - можеш да го използваш. А , и да ме подсетиш когато минаваме покрай гробището да приспя онези, които бродят там. - Хайма и Амилия излязоха от гробницата. Вратите тихо се затвориха след тях. Двата се запътиха към гробището. Изведнъж Амилия се напрегна. Клемент осети едва доловимо присъствие. " Друг вампир? може би неин приятел? Скоро ще разбера" - помисли си той и продължи да върви заедно със спътницата си.

Заглавие: Re: Минало - нима?! Съб Ное 10, 2007 5:48 pm

Амилия нямаше никакъв друг избор освен да го последва. Явно не приемаше никакви откази.
"Ще видим това" - си помисли тя и извади бързо меча си от мястото, където го беше скрила. Развърза кърпата си я сложи в джоба си. Излезе следвайки Клемент. Изведнъж усети познато присъствие. Друг вампир! Значи Рейст не си беше тръгнал! Това я ядоса. Какво си мислеше, че прави още тук! Съвсем ясно му бе казала да се маха. Очите й засветиха в опасно червено и потърсиха другия вампир. Но наоколо не се виждаше никой.
- Може би зомбитата ти ще свършат нещо полезно като го заловят! - подшушна тя на спътника си.
Той се извърна, но тя не можа да прочете по лицето му нищо.
- Поне Рейстлин не е могъл да чуе за какво си говорим, защото никой освен мен и хората, които аз искам не могат да влязат в гробницата. - вампирката докосна оръжието на кръста си. - За щастие...
Тя се извърна още веднъж.
- Той е от рода на Варл, нали? - попита кратко Хайма.
Амилия кимна отсечено и се загледа в тъмнината. Изведнъж усети раздвижване в храстите и бутна Клемент.
- Той е на няколко крачки! - прошепна тя. - Но се е превърнал в прилеп. Трябва много внимателно да го привлечем да се трансформира в нормалната си форма иначе ще избяга веднага щом магията ми изчезне... - по кърпата кървавите знаци бавно избледняваха. - Планове?! - Амилия напрегнато гледаше лицето на Клемент.

Маг Брой мнения : 10 Age : 32 Registration date : 08.11.2007

- Няма време за планове. Ти го познаваш, нали ? Заговори го. Накарай го да се покаже. И ти обещавам , че няма да го убия. Поне не веднага първо ще го разпитам. След като произнесе тези думи Клемент зачака да види как ще се развият събитията. А възможността онзи вампир да избяга не го плашеше. Хайма можеше да го спре. Но по - вероятно беше да го остави да си върви... За да се върне отново.

Заглавие: Re: Минало - нима?! Съб Ное 10, 2007 6:11 pm

Вампирката се усмихна зловещо:
- Не ми пречи и да го убиеш, но искам тази част да се падне на мен! - последните й думи прозвучаха глухо.
Само след няколко мига тя се запъти към мястото, където смяташе, че е Рейст. Крачките й бяха уверени и равномерни. С нищо не издаваше, че е напрегната.
- Рейст, тук ли си? - попита вампирката тихо.
Само след няколко секунди пред нея кацна един прилеп, който я огледа любопитно.
- Кой е този? - попита той.
- Опитва се да ме вземе за пленница! - излъга тя нагло. - Трябва ми помощта ти!
- Та вие вървяхте един до друг все едно, че сте приятели! Не изглеждаше да се съпротивляваш! - прилепът излетя от земята и се скри в клоните на едно дърво.
Амилия го изгледа злобно.
" Добре, значи трябва да го излъжа по-ефектно! " - мразеше да си играе на криеница.
- Добре, излъгах те. - каза тя тихо. - Прости ми. Той беше тук, за да направим една сделка! - очите й засвяткаха дяволито.
- Каква сделка? - този път Рейст се хвана на въдицата.
Амилия доволна се подпря на дървото и започна да си играе с един кичур коса.
- Ами... най-добрият му приятел е бил убит от върколак и ми предлага солидна сума пари, за да му помогна да открие наглия убиец. - вампирката въздъхна, знаеше, че Рейст обожава златото и парите.
- А ти имаш ли нужда от помощ? - другият вампир слезе от дървото и се трансформира в нормалната си форма.
Амилия се усмихна кокетно и тръгна обратно към мястото, където беше оставила Клемент. Рейст я последва послушно...